„КРЪСТ” („КРЕСТ”)
Гео/ Георги Касабов Милев (1895-1925 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Владимир Игнатьевых
Гео Милев
КРЪСТ
Откога си се, моме, покалугерила...
Като утеха лишна само
– сред трезвена планинска шир –
обсажда черен манастир
днес хубостта ти с кръст и камък...
(„Безимен камък в мъртва шир.”)
Оплакват вечерни камбани
на твойта младост мъртвий сън;
кого зове – зов: жаден звън –
във твойта гръд от страст наляна...
(„Последен без пробуда сън.”)
Но ти под расото си гола
– и вътре в тебе зноен пръст
те тласка към любов – накръст
вселената с копнеж пробола...
(„Над мене шепа черна пръст.”)
Гео Милев
КРЕСТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Игнатьевых)
Давно ль ты, девушка, исповедалась…
Как утешеньем лишним самым
– средь гор яснеющая ширь –
обсажен черный монастырь
в красе своей с крестом и камнем...
(„Без имя камень, мертва ширь.”)
Оплачут вечером колокола
твой юный мертвый сон;
кого зовет зов: жаден звон –
и страстью грудь наполнена…
(„Последний, беспробудный сон.”)
Но ты под рясою нагая
– и в тебе ветра знойный перст
в тех тряска, в ком любовь – накрест
весь мир тоскою зарезает...
(„Могильный холмик – черный крест.”)